СТЕПЕНИ, ТИТЛИ, РАНГОЛВЕ
видимо от ВСИЧКИ: balivo @ неделя 23 август 2009 - 15:04:33
ДОЖО ЕТИКЕТ И ПРОЦЕДУРИ
"Будоката е посланник на будо, от неговото поведение в ДОЖО, а сьщо и в живота, зависи престижа на бойното изкуство, което той практикува."
Цветните колани са добър стимул за учениците и добро средство за оценка.
Черните колани имат само титли:
• До 1-ви дан - Отогай (редови);
• 1-ви и 2-ри дан - Семпай (старши);
• 3-ти, 4-ти и 5-ти дан - Сенсей (учител);
• 6-ти и 9-ми дан - Шихан (майстор);
• 10-ти дан - Сосай (президент, основател на стил);
• Канчо - Директор.
Мястото за тренировка се нарича "дожо" или буквално преведено - "място за техника".
Обикновено по време на тренировка се използва японска терминология, която е позната в целия свят и поради това е разбираема за всички занимаващи се с карате. Дисциплината във всяко дожо е винаги много строга и учениците трябва да се обръщат към инструктора с неговата титла - това помага да се поддържа необходимото взаимодействие между учителя и учениците.
При влизане или излизане от тренировьчната зала, човек трябва винаги да се покланя.
Поклоньт е знак за уважение към дожо, което в Япония се смята за свещено.
Поклон с УС е необходимо да се изпълни и при среща с учителя, без значение дали е в или извън дожо.
Урокът започва винаги сьс строяване на учениците по степени, с лице към инструктора. Обръщането на инструктора с гръб е сигнал, че трябва всички да коленичат (сейза), последвано от командата "Шинден ни рей" (поклон на господа), след което всички изпълняват поклон с ус. Инструкторът се обръща и очаква команда от старшите степени - "Мокусо" (затвори очи). Това се прави, за да се отпусне тялото и да се разтовари съзнанието. След около 2 минути старшият командва "Мокусо Йяме" (отвори очи).
В края на урока се изпълнява подобна процедура, но този път командите са: старшият командва: "Сенсей ни домо аригато годзаймашита" (учителю, благодарим ти много), "Семпай ни домо аригато годзаймашита", адресирано до старшите. И при двата поздрава учениците отговарят с поклон. Накрая на тренировката инструкторът казва: "Кейко Овари" (край на тренировката), отговорът е с поклон. Някои инструктори държат дожо клетвата да се казва в началото и в края на тренировката.
По време на тренировка в дожо за инструктора е важно да създаде добър групов дух. Това може да се постигне чрез неговото преподаване и напрегнатата тренировка. Духът от своя страна донася чувството за взаимно уважение и групова лоялност. Ето защо групата, а не само отделен ученик, е засегната, когато се налага наказание за недобросъвестно трениране. Учениците са окуражавани да водят чист и здравословен живот, който се постига посредством самодисциплината. Силното чувство за честна игра е също от решаващо значение и се постига чрез стриктна етика
"Будоката е посланник на будо, от неговото поведение в ДОЖО, а сьщо и в живота, зависи престижа на бойното изкуство, което той практикува."
Цветните колани са добър стимул за учениците и добро средство за оценка.
Черните колани имат само титли:
• До 1-ви дан - Отогай (редови);
• 1-ви и 2-ри дан - Семпай (старши);
• 3-ти, 4-ти и 5-ти дан - Сенсей (учител);
• 6-ти и 9-ми дан - Шихан (майстор);
• 10-ти дан - Сосай (президент, основател на стил);
• Канчо - Директор.
Мястото за тренировка се нарича "дожо" или буквално преведено - "място за техника".
Обикновено по време на тренировка се използва японска терминология, която е позната в целия свят и поради това е разбираема за всички занимаващи се с карате. Дисциплината във всяко дожо е винаги много строга и учениците трябва да се обръщат към инструктора с неговата титла - това помага да се поддържа необходимото взаимодействие между учителя и учениците.
При влизане или излизане от тренировьчната зала, човек трябва винаги да се покланя.
Поклоньт е знак за уважение към дожо, което в Япония се смята за свещено.
Поклон с УС е необходимо да се изпълни и при среща с учителя, без значение дали е в или извън дожо.
Урокът започва винаги сьс строяване на учениците по степени, с лице към инструктора. Обръщането на инструктора с гръб е сигнал, че трябва всички да коленичат (сейза), последвано от командата "Шинден ни рей" (поклон на господа), след което всички изпълняват поклон с ус. Инструкторът се обръща и очаква команда от старшите степени - "Мокусо" (затвори очи). Това се прави, за да се отпусне тялото и да се разтовари съзнанието. След около 2 минути старшият командва "Мокусо Йяме" (отвори очи).
В края на урока се изпълнява подобна процедура, но този път командите са: старшият командва: "Сенсей ни домо аригато годзаймашита" (учителю, благодарим ти много), "Семпай ни домо аригато годзаймашита", адресирано до старшите. И при двата поздрава учениците отговарят с поклон. Накрая на тренировката инструкторът казва: "Кейко Овари" (край на тренировката), отговорът е с поклон. Някои инструктори държат дожо клетвата да се казва в началото и в края на тренировката.
По време на тренировка в дожо за инструктора е важно да създаде добър групов дух. Това може да се постигне чрез неговото преподаване и напрегнатата тренировка. Духът от своя страна донася чувството за взаимно уважение и групова лоялност. Ето защо групата, а не само отделен ученик, е засегната, когато се налага наказание за недобросъвестно трениране. Учениците са окуражавани да водят чист и здравословен живот, който се постига посредством самодисциплината. Силното чувство за честна игра е също от решаващо значение и се постига чрез стриктна етика
Трябва да се логнете за да пуснете коментар на този сайт - ако не сте регистриран потребител кликнете тук за регистрация

